Минорно
Дори и голямата любов е малка, ако не е споделена.
Надеждата е празен лист хартия,
от вятъра захвърлен в пепелта...
Няма го великия мечтан месия,
да възкреси я с пурурни крила.
Няма обич, вяра, няма диря!
Всичко е като във ням каданс...
Няма я вълшебната омайна лира,
да омагьоса с огнен реверанс...
Къде са хубавите думи и усмивки,
къде са нежните и влюбени слова,
къде са лунната соната и звездите,
къде са блесналите от роса слънца?
Всичко е измама жалка.
Всичко е измислица в съня.
Плаче любовта ни малка...
Всеки сам е в своята вина...
12. 11. 2013
© Таня Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Винаги идва пролетта, после лятото ни стопля! Никога не спирам да обичам! Любовта е живот, красота, опиянение и радост! Понякога, тъгувам...
-
Когато тези знаци са сини,
понякога, някак незрими,
но болката в тебе я има,
очакваш ли нещо - след зима?... -
Много си прав! Трябват двама! Това, че някой не ни обича така, както искаме, не значи, че не ни обича! Някои не могат да изразят чувствата си, но има хиляди знаци за тях...
-
Ти отдаваш си сърцето
и живота, и лицето,
и очакваш нежен повик,
от любимия човек!
А пък той нехае някак,
не разбира, може би,
че да любиш е изкуство
и си трябват две души!...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
