Часовникът тиктака –
стрелките му се гонят ден и нощ;
уморено обикалят циферблата
и разтичат се по кръглата му площ.
Тичат, търсят, искат се в агония
и на всеки час докосват се за миг.
Но времето, по някаква ирония,
разделя ги болезнено - със вик.
...
Взирам се в безкрайното им тичане
и замислям се понякога за нас –
достатъчно ли е да се обичаме
за по минута на всеки необятен час?