Стоя и плача, заспивам и се смея...
броя минутите - една те имам, две те губя.
С целувка те обричам да си вечно мой,
със стон, от гордост породен... те губя.
Разкъсвам се и проклинам този стон,
заклевам се да не повторя този ден!
За миг ме отблъскваш и изричаш "няма свят за двама -
не искам в този свят да си до мен".
Връщам се в моя ад на самотата.
Изчаквам примирено да отмине бурята,
да изсъхне сълзата.
В мрака се подава ръка, нещо блещука, ...