Минзухари
По дебелата стена на януари лепне
екзистенциалната тъга и нощта е
цяла вечност, а денят - топлийка грах.
Делниците овдовяха чак до Пасха.
Посред тая есхатологичност дива
пали някой дъх за топли срещи.
Вън - на двора, вътре – в мен сърдечно,
жълти минзухари си дойдоха вчера.
Овдовялата земя се трогна. И запя олукът,
топло задиктува на капчука. Пофлиртуваха...
Нещичко си казаха... знам ли? Беше хубаво...
И любовно някак. Като песен, като отпътуване.
Уж сезонно и случайно, уж са стари гласове,
но ги слушах с трепет и... вълшебството ме взе!
Рано станахме със утрото, още преди пет,
и започнахме живота си. Само че отново –
да ме пази Господ! –
с бясна скорост и напред...
Все се каня да му погостувам
някой ден на седмото небе...
© Златина Георгиева All rights reserved.