Нима оставих обичта си в теб,
да ми кажеш - така и не поиска,
водопадно те заливах с нея -
като вода от извор бистър.
Сто пъти от тебе се отричах...
да се отрека - така и не можах;
не успях да спра сърцето да те иска,
и дълго още, безмълвна, ще те боля.
Ще разнищвам в ума си красивите мигове,
ще ги преживявам отново със сърцето,
в небето ще се издигам и в ада ще слизам,
Душата - ще тъгува за нежните шепоти, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up