Вървиш в пустинята на чувствата,
нозете ти във пясъка потъват.
Прашинка си и част от вечността,
оазиси в миражите изплуват.
Над пясъците тегне мараня,
червено, жарко слънце те измъчва.
В сърцето тлее… а жарта,
в пламъци пустинни се превръща.
Дюните все теглят те напред,
оазиса жадуван да откриеш,
сянката прохладна те зове
от ручея ми бистър да отпиеш. ...