Жега е... Петровден...
пукат се дърво и камък.
Процеп е в мен отворен
и душата ми изригва пламък...
Разпалват се въглените вътре,
останки от жарки спомени,
за срещи и разлъки
сред някакви кабели оголени...
още ток през мен тече,
смесен с нестинарски огън...
Ей, я стига –
да не прегориш старото момче
с този стих, от горещина отронен...
© Валентин Василев All rights reserved.
Поздрав!