Ех, сърце... ти мое, аз!!!
Кога ще се научиш, че ми горчиш,
макар на вкус да си с какао подсладено... горчиш ми.
Ех, сърце, моя изгоро, копнеж, тъга.
Как ми се иска ... да имам място!?
Където да бъда човек... аз!
Да крещя в микрофона на времето,
а с слушалки да търся тихия бяс.
Знам ,как тъгата ражда истини.
Знам и сърцето как боли...
Знам че ,много хора са вече фалшиви
А рибата на тиган вече цвърчи. ...