В ушите ми пулсира тишината.
Луната сплита сребърни лъчи,
а този яростен дъждовен вятър
разплаква даже моите очи.
Аз честичко съм тъжна, неразбрана,
понякога съм саркастично зла,
понякога облизвам стари рани.
Излиза, че житейската кола
е трудничко по сипеи да буташ.
Под колелата камъни хвърчат.
А нашата надежда прословута
не се намира винаги по път. ...