Стоя и си мисля, за онова мислене,
докато просто си стоя сама и мълча.
Мълча за Луната. Мълча за небето.
За тревата. За морето.
Мълча и си мисля.
Как понякога ставам малко, земно Луниче,
и от обич до бяло изгарям.
Как понякога ставам бял гълъб,
и от обич към небето политам.
Как понякога ставам малка, червена калинка,
и от обич росата от тревата попивам.
Как понякога ставам перлена мида, ...