Изпълзели из тъмния нощен сандък,
тръпни мисли ме водят при тебе,
сякаш тихата орис на грешник карък
е изтеглила сетния жребий!
А в сърцето бушува любовен вулкан...
и на мислите – бродници пусти –
вместо хляба от спомени искам да дам
топлината на твоите устни!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up