Мисли преди отплаване...2

Да можеш все да се завръщаш

и все щастлив да бъдеш ти:

във дом, с жена, във родна къща,

то значи тръгвал си преди...

И някой подир теб е плакал

в Началото на оня път,

по който тръгва сам моряка

и далнините го зоват...

А с нови ветрове, обратни,

задухали незнайно как –

завръщането е приятно

щом скъп човек те чака пак...

Но ако знаеш, че в оная

къща, в миналото, там

не чака никой, то в Безкрая

делиш със Вятърът мегдан...

Дабъдеш жив и да се скиташ,

Светът да си превърнал в хан,

тежи, но трябва да изпиташ:

– екстаза да останеш сам!...

Създателят така решил е:

една Жена да те роди,

но после друга да те милва

в Страстта с оголени гърди...

...И все вървиш, вървиш в Оная

пътека сам (не – сам!), уви...

А тя отвежда те до Края

обрасъл с бурен и треви...

Накрая заминаваш тъжен –

кой греховете ще прости?!

И тръгваш: на Живота длъжен

за пропиляните мечти!...

... А той познато  се проточва

(все някой ще те наследи),

но Следващият кръг започва

отново в твоите следи...

Едно време в Океана