Мислих си,че не ще изпитам чувства такива вече, мислих си,че любовта за мен изчезна надалече, мислих си,че всичко в мен е опустяло.. от последния път,когато на любов сърцето се бе отдало!
Мислих си,че повече чувства не ще усетя, че повече не ще бъда щастлива и че повече в кладата на любовта не ще горя... но ето дойде време,когато за мен отново слънцето изгря!
Изгря..но рано или късно пак залезе, отново любовта в мен влезе и излезе, отново сърцето бе лошо наранено и на безброй парченца раздробено!
Отново в мен отседна самотата и останах сама в тъмнината, отново станах ледено студена и от живота някак си пак бях уморена!
Защо с мен винаги се получава така, защо любовта не е създадена за мен сега, защо сякаш някой ме е проклел и щастието за мен някак си е отнел!
Мислих си,че този път ще е различно, всичко изглеждаше толкова прилично, но изведнъж появи се дявола в мрака и разби мечтите ми за любовта и светлината!
И все пак явно любовта не е за мен, но нахлува като вихър буен, и не мога..а може би не искам да се отърва, от този вихър любовта!
Мислих си...вече може би няма значение, просто искам и за мен веднъж да има истинско любовно прегрешение, сърцето щастливо да живее и любовта над самотата да надделее!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.