Apr 3, 2006, 5:40 PM

Мислих си 

  Poetry
1536 0 4
Мислих си,че не ще изпитам чувства такива вече,
мислих си,че любовта за мен изчезна надалече,
мислих си,че всичко в мен е опустяло..
от последния път,когато на любов
сърцето се бе отдало!

Мислих си,че повече чувства не ще усетя,
че повече не ще бъда щастлива
и че повече в кладата на любовта не ще горя...
но ето дойде време,когато за мен отново слънцето изгря!

Изгря..но рано или късно пак залезе,
отново любовта в мен влезе и излезе,
отново сърцето бе лошо наранено
и на безброй парченца раздробено!

Отново в мен отседна самотата
и останах сама в тъмнината,
отново станах ледено студена
и от живота някак си пак бях уморена!

Защо с мен винаги се получава така,
защо любовта не е създадена за мен сега,
защо сякаш някой ме е проклел
и щастието за мен някак си е отнел!

Мислих си,че този път ще е различно,
всичко изглеждаше толкова прилично,
но изведнъж появи се дявола в мрака
и разби мечтите ми за любовта и светлината!

И все пак явно любовта не е за мен,
но нахлува като вихър буен,
и не мога..а може би не искам да се отърва,
от този вихър любовта!

Мислих си...вече може би няма значение,
просто искам и за мен веднъж
да има истинско любовно прегрешение,
сърцето щастливо да живее
и любовта над самотата да надделее!

© Красимира Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • изглежда всички сме наранени...жалко че живота е толкова суров...
  • Напъно заслужено 6+. Знам какво е. В момента и аз съм така.
  • много нежно и чувствително ... но дано не е преживяно,защото сякаш...си описала това което аз преживявам в момента...ТРУДНО Е! Поздравления 6 от мен!
  • радвай се на това,което има6 днес и се бори за онова,което иска6 да има6 утре!6
Random works
: ??:??