Мислите ми ела да събереш. Разпилях ги навсякъде. В миг. Дори да знаеш, че грешиш, посвети ми този стих... Мислите ми са прозрачна чаша. Студени, с утайка пенлива. След себе си сърцето нося. А чашата с вино става все по-горчива... Мислите ми са в хаос. Ела и ми помогни да се спася. Владееш сърцето ми... То чака. Но в мисли само докога? Мислите ми са оскъдна дреха. Пред тебе тя сама се свлича. А голата душа търси си утеха. Готова да признае, че още те обича... (Мислите ми от първия миг са ограбени и като книга препрочетени. От момента, в който зачиташ този стих, знай, че думите "Обичам те" вече са изречени...)