Един стар вехт грамофон,
раздира душата ми с думи,
оглупяла крещя и без ум,
дърпам призрачни струни.
Ех, тези любовни слова,
тази вечер така са ми нужни,
в чаша вино давя сълза
и ми е хубаво, и прочувствено.
Грамофонът тихо хрипти,
припява мисли бездомни,
моля го да замълчи,
а той сипе нежни акорди.
Кой го научи така,
да дълбае с длето ръждиво,
в жадната ми душа
и да ме връща в миналото.
Нали е бездиханна вещ,
която не познава чувствата,
а ме ранява с напев
и в кръвта ми препуска.
Откъсва последна дума,
усмихвам се и се заричам,
ще изхвърля без жал грамофона,
ако боли, нека е от обичане.
© Илонка Денчева All rights reserved.