LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
Dec 2, 2009, 12:00 PM

Мислите си в пасианс редя 

  Poetry » Other
697 0 9

Тръгват си. С деня се разминават
моите среднощни сетива.
Птицата, която им припява,
литна със разперени крила.

Въженият мост остана
да се полюшва сам над пропастта,
аз, старица побеляла,
мислите си в пасианс редя.

Три житейски колонади:
минало, сегашно... а една
черна карта предвещава
бъдещето ми във самота.

Хвърлям зар, възкръсват срещи,
разпилявам куп с лъжи,
миналото ми се блещи,
настоящето ръмжи.

Ех... да можех да разместя
всички карти до една,
миналото да е днеска,
грешките да променя,

но тогава пък едва ли
щях така да оценя
загубите, любовта си
и всички дребнички неща.

© Росица Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Брилянтна си!!!
  • Хубаво е да ти ръмжи настоящето. Хвърляй зар! Печелиш!
  • Ласка, Валя...Благодаря ви за коментарите, момичета!
    Кина...Човек е на толкова, на колкото се чувства. Има дни когато се чувствам дете и такива като в теста.
    Здравей, Ивайло! Приемам предложения.
  • Радвам се,че прочетох, Роси...поизглади само малко ритъма в 2-3 от куплетите...
  • Чудесен стих и пасианс на побеляла старица, допадна ми защото съм такава, а ти мила си млада и животът е пред теб. Хубав стих!
  • ако можеше....
    Поздрав!
  • Благодаря ви, че се отбихте и оставихте своя подпис край моя пасианс!
  • Хубава равносметка..искрена!
    Много хубав стих!
    Поздравления!
  • Хвърлям зар, възкръсват срещи,
    разпилявам куп с лъжи,
    миналото ми се блещи,
    настоящето ръмжи.
    Много ми хареса!Браво!!!!
Random works
: ??:??