С мислите си твориш,
създаваш думи -
възхитителни усещания.
Събуждаш романтиката да лети,
наслаждавайки се на свободата,
вятъра
и чистотата във въздуха.
Не спирай да показваш
цветовете, уханията,
настроенията добри
на мислите си.
Те са падащи звезди,
небе след полунощ,
покрито със звезди
без да се вижда
цветът на небето,
водопади романтични,
очи които са
книга неопакована за подарък -
чете се от човеци.
Насълзяваш ми очите
от гледките и изгледите,
в които ме завеждаш
да ги видя и усетя,
единствено аз.
Пречистваш ме.
Със спокойствие прегръщаш ме.
Усмивка съществува
на очите и лицето ми
от изненадите ти за мен.
Поклон от моя ден,
виждаш лично от мен.
Усмивките ни са
светлината на слънцето -
денят.
Г.Ф.Т
© Георги Табаков All rights reserved.
Със спокойствие прегръщаш ме."
Поздрав!