Мисъл за секунди
пак пробяга
по уморените ми чувства, но уви..
болката сърцето ми пристяга
и безмислено до утре ще тежи.
Че мислите са нещо отшумяло....
но само те ще ми останат.
Монотонно е
и времето е спряло.
Не искам сякаш вече да те няма.
От болката не се умира.
Свикнах и не ме е страх. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up