В минутите, когато просто мисля,
във времето на мойта самота,
онова море в съзнанието ми плиска
движение, хора, суета.
През призмата на мойте мисли прекомерни,
където живея, обичам и крещя,
мразя я, мразя тази моя старост,
в която си удавих младостта.
Скътани в душата тези мисли,
искат хаоса в ред да облека.
Мразя, мразя, когато мисля
във времето на мойта самота.