Завесите са пареща лава,
избухнала от слънцето
и застинала пред прозорците на стаята ми.
Горящи с ледена мъгла,
от която въздухът става на къдри
от призрачен пясък,
които ме омагьосват.
Сферични кубове
се пълнят с мисли за тишина,
бяла самота и
черни очи ми се привиждат.
Бездуховно пространство ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up