Golden_Girl (Слънце)
36 86
Aug 3, 2008, 7:04 PM

Мистерия 

  Poetry » White poetry
1221 0 4

Завесите са пареща лава,
избухнала от слънцето
и застинала пред прозорците на стаята ми.
Горящи с ледена мъгла,
от която въздухът става на къдри
от призрачен пясък,
които ме омагьосват.
Сферични кубове
се пълнят с мисли за тишина,
бяла самота и
черни очи ми се привиждат.
Бездуховно пространство
на облачни дюни
ме изпива и рони вълни.
Малка нощна музика
и две луни на тавана.
Затворена врата към вулкана
гори и се изпепелява.

© Слънце All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??