Потапяме се - издължени сенки,
в безбрежни залези на синева.
Пламтящи гонгове и шии на камили
към хоризонтите се реят в бронзов прах...
Светът е другост, другост е съдбата.
Орисници дали ще я смекчат...?
И в ласото на времето се мятат
обречените жертви на гнева.
Гневът на времето от всички семпли твари
пасящи равната му сива гръд...
Вулкани не изригват, а помятат
подземно слово без да го родят. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up