Предрекох те. По-истински от вярата,
закърмена, по изгрев, от гърдите ми.
Целунал с непокорството си вятъра,
попиваш бездиханен във следите ми...
Рисувах те. Откъслечно знамение,
нашепващо в съзнанието, минало...
Завърнал се, след вещерско гонение,
притихваш със минутите застинали.
Зазиждах те във себе си... неистово,
безпаметно изронвайки стените ти...
И сблъсък разрушителен, безмилостно
със прах засипа тихото в очите ми... ...