Jan 19, 2011, 1:25 PM

Мистика 

  Poetry » White poetry
554 0 0
Аз винаги усмивката ти търся, не мръсните непрани ризи.
Леко повдигни глава и ме погледни, защото
разтварям се на хиляди планети в погледа ти.
Не търся недостатъците ти,
само светлина.
Не съм – дори за миг не съм,
но това не е от значение, защото
погледа ти щом открия, попадам в безвремие и в безпространство.
Не търся, но намирам в теб.
И мен нещо от дълбините ти ме намира.
В погледа ти, който издълбава в мен въпроси.
Без да зная пътя, вървя напред, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руслана All rights reserved.

Random works
: ??:??