radiola (Рада Димова)
176 3129

Send message to user

You have to login before sending a message.

Close

Мистралите на времето въздишат 

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

• bagra (Елица Кръстева)

  2015-03-31T08:37:18+03:00
  Ееехх, преживях го това стихотворение! Прекрасно!
• Довереница (Дочка Василева)

  2015-03-12T23:32:00+02:00
  "Сега е тихо. Като в келтски замък.
  А ято гъски някъде гнезди.
  Изсъхва болката по всеки камък
  и няма дъжд... но няма и звезди.
  
  Великолепие!И тъжно и красиво...
  Рисунка съкровена след дъжда
  измил душата от следи ръждиви.
  Окови падат.И царува тишина...
• inakrein (Илияна Каракочева)

  2015-03-04T18:37:46+02:00
  Втори път го чета и отново много, много ми харесва. Поздрав!
• Dark_Island (Таня Георгиева)

  2015-02-24T21:44:48+02:00
  Надник...
  Замъците са ми слабост.
• Rimoza (Кръстина Тодорова)

  2015-02-20T11:32:59+02:00
  "Затворих тайните си в мидите,
  че пясъкът на времето е гневен,
  заключих няколко открехнати врати
  и заковах прозорците с пирони.
  Мистралът нищичко не ми спести,
  стените на душата ми изрони!"
  -------------------------------------------------
  Много силен елегичен стих, който докосва сърцето!
  Оригинални, много сполучливи метафори!
  Поздрави и от мен!
• Eia (Росица Танчева)

  2015-02-15T22:29:27+02:00
  Много ми хареса!
• vodoleia (Мария)

  2015-02-13T18:09:50+02:00
  Удоволствие бе да прочета!
• rozza (Радка Миндова)

  2015-02-13T12:34:53+02:00
  Далеч от моите усещания, но това не ми пречи много да харесам
  стихотворението! Поздравления!
• sisi6571 (Светла Илиева)

  2015-02-13T11:18:49+02:00
  Ех, Раде, дори в тъгата си, си прекрасна! Хубаво е, че не я криеш, а я споделяш с нас, за да се насладим на красивите ти стихове!!
• krchernev (Красимир Чернев)

  2015-02-13T09:15:07+02:00
  Чета, Рада, и мъчително-радостно усещане ме стяга за гърлото!
  Благодаря ти за твоята поезия, в която откривам винаги нови дълбини на чувствата и мисълта!
• Arman-lewon (Марин Урумов)

  2015-02-13T00:19:30+02:00
  Браво!
• Brezar111 (Людмил Нешев)

  2015-02-12T21:22:15+02:00
  Ех, Раде...! - Изпипано стихотворение, бременно с усещания и картини, но тежичко. Майстор си в прокарването на подобни внушения. Мистралът властва, носейки студ и пустота. След всяка негова въздишка, вакуумът се запълва с тишина, а споменатото ято гъски е прийом, за да се подсили ефекта от нея. Тъкмо човек си каже, че не всичко е изгубено, нещичко все пак е останало съхранено, макар и зад заключени врати и... вижда триъгълника на безизходното отчаяние - болка, съхнеща по камъните - няма дъжд, който да я отмие - няма дори и звездичка надежда. Всичко в това стихотворение е прекалено - тъга, студ и красота! Следващия път прекали отново
  Относно стъпаловидния строеж на стихото... Май по подобен начин изглеждат базалтовите блокове на Хебридите, оголени от океана, дъжда и същият този Мистрал.
• Самодива (Вики)

  2015-02-12T21:00:03+02:00
  След края не остават нито дъждове, нито звезди. Хареса ми, Рада!
• radiola (Рада Димова)

  2015-02-12T20:35:05+02:00
  Вальо, и аз не знаех, че пиша стъпаловидно!
• ParvaNova (Ренета Първанова)

  2015-02-12T19:33:54+02:00
  Харесах го, Рада! Поздравления!