Мистър Пропър мрази чистотата

Боклукът побеждава всичкото ми

Когато реших да почистя,
запретнах всичкото си,
захвърлих мързела
и се захванах.
Събрах стоте пепелника,
включих дивата, кръвосмучеща машина,
събрах винените и всички други бутилки,
после свирнах на копелето,
но то не се появи.
Тогава се нахвърлих на онези скъпи
препарати,
а когато капнал се обърнах,
очите ми се насълзиха радостно.
След това взех тези огромни торби -
eдва ги изнесох.
Спънах се седем пъти,
само два пъти паднах.
Обиколих този сив град,
но не намерих контейнер.
Разхождах се с всичкия си боклук,-
наивник, търсещ своето пречистване.
Не, нямаше контейнери!!!
Тогава се върнах.
Потен и разярен на всичко и всички,
които ми причиниха това!
Захвърлих торбите.
Наоколо беше сметище.
Двете торби се сляха с града.
Чух онази луда жена от втори етаж:
-Заради такива идиоти е мръсен градът!
-Защо не млъкнеш,по дяволите, - изплаших я!

Свързани произведения

Comments

Random works