Използвани думи, от говорене изтъркани,

на простия човек простите думи объркани

долитат от простия мъничък свят,

от тяхната сила изпадам в несвяст.

Нахлуват в мен и една по една се редят,

в изречения мило и волно трептят.

В душата ми настъпва пълна тишина

и улавям звуците им, нямат те вина.

Не знам как тъй бързо се нареждат

и в мисъл проста се подреждат

думи остарели и бледо изпити

от лутане и стъписване изтрити.

Така се ражда мисъл, която блесва

и в мрака думите тя стресва -

уплашени, започват да треперят

и себе си търсят да намерят,

но от светлината блестяща те се откриват,

сред мисълта и от срам буквите скриват.

Така думите изчезват и си личат,

мисълта избягват, започвайки да тичат.

И аз не мога да ги видя, тези думи срамежливи,

и отлита мисълта със думите плашливи.

Така се ражда и умира мисълта.

А как бих искала да ви я прочета!