Feb 7, 2008, 5:19 PM

Мисъл 

  Poetry » Phylosophy
634 0 1
Среднощен мрак, витрина,
бездомно куче, полицай...
Животът като сън премина,
като страшна приказка без край.
В безсъница навън се взирам
и търся светли мигове
сред върволицата от загуби
и срутени от завист митове.
Като бездомно куче стене душата ми,
среднощен мрак се носи на талази.
А разумът, като самотен полицай,
витрината на щастието пази.

2002

© Василена Т All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "сред върволицата от загуби
    и срутени от завист митове."
    Добре си го казала!!!Браво!
Random works
: ??:??