Присъствие и мисъл. И съдба.
Там, в центъра свещен на тишината,
трепти една невидима вълна –
посланик и вестител на сърцата.
В спирала от мълчания валят
онези, неизменно съвършени
(и утопични, в странния ни свят),
магически преплетени вселени.
Дочувам често топлия ти глас –
говориш ми за влюбените птици
и вярваш – вечността очаква нас,
с готовност на сълза върху ресница. ...