Мисъл в бутилка
Затворих мисъл във бутилка,
на залез пред Луната,
коленичих на брега.
Целунах я, помилвах я,
изпратих я с въздишка,
запазена надежда
сгуши се в дланта.
И стиснах я с юмруче,
заклех се да я пазя,
да диша с мене до
последния ми дъх.
Смирена всяка вечер,
свещица аз да паля,
олтар-сърцето,
а храмът-мойта плът.
Молитва да прошепвам,
на глас да не изричам,
а тихо, там във моя ум.
И след това да те сънувам
изцерен от всичко лошо,
облечен в бяло, Бог да ме е чул!
И може никога дорде сме живи,
да не се прегърнат настръхналите
ни тела. Но с изгрева бутилка с
мисъл да посрещнеш – "ДОБРЕ ДА СИ!"
Това е моята мечта!
© Цветето Б. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мило Цвете, бутилката е стигнала. Видях едно "влюбено сърце" да тупка при Сенд
Много ми хареса твоята молитва! -
Днес поднасяш изключителен стих, Цвете! Колко е хубаво да осъзнаеш парадигмата на любовта и да я изведеш в стих, както си сторила това ти.
"И може никога дорде сме живи,
да не се прегърнат настръхналите
ни тела. Но с изгрева бутилка с
мисъл да посрещнеш – "ДОБРЕ ДА СИ!"
Това е моята мечта!"
Тялото ми настръхна, докато четях тези редове. Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Краси, радвам се когато хората обичат и са обичани от сърце