Посивяла и сбръчкана крачи
мисълта ни, злояда и слаба,
по алеите, пълни с тиради
и блуждаеща мнителна вяра.
Търси щедрата топла усмивка
в надеждата, спряла в разлъка,
потопена в бездарния смисъл
на злощастната призрачна мъка.
В самотата се дави с раздори
оскотяла, без грам маниери,
с песимизъм тя с времето спори,
в притчи злостни, без дъх изнурени.