Мисълта за тебе е сребристосиня,
с най-нежния копринен допир.
И топъл шал в студена зима,
и сгушен във сърцето вопъл.
Тя заран буди се, преди в очите
море от цвят и светлина да плисне,
усмивката запалва, после тича
в душата ми да се притисне.
Тя композира песни. Целодневно.
И безпардонно в нощите ми шета.
Гласът ù е един такъв, напевен,
че щом го слушаш, и ти става леко. ...