Jan 6, 2012, 1:31 PM

Мит за двама 

  Poetry » Love
1178 0 21

Води ме към поляните на Рая,

пастирка  на душата ми  бъди

и  чувствата ми нека да познаят

вкуса на  необятните  треви...

 

Все още вярвам в митове за двама

и  следвам  кармата на любовта,

пробудила  във  слетите ни  длани

частица тъй човешка топлина...           

 

От вятъра  вземи  неспирен порив,

от слънцето - разпалващи лъчи,

от птиците - криле във чудна  пролет,

от огъня - два въглена очи...

 

от времето - махалото ефирно,

отнасящо далече сбъднат миг,

от  лудия вземи  сърце немирно

и  уловен в безумието  вик...

 

От просяка вземи - сълза надежда,

от грешника - на прошката лекà,

от  слепия - мечтата да прогледне

и  в моя свят завинаги ела...

 

 

 

 

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??