Тънем сред немотията голяма,
за нас утеха и светлина няма.
Дано поне да сме живи, здрави,
че никой не идва да ни оправи!
Бедният е роб, тегло носи,
клошар на улицата проси,
без хляб отчаяно гладува,
в неволя и самота тъгува.
Дом няма, дъжд го вали,
страшна трагедия, нали!?
© Георги All rights reserved.