На Д.М.
Колко нереално е, че двамата
с тебе носталгично се обичаме.
Времето мълчи. Прие измамата
на последното ни тайно вричане.
Времето е мъдро. И естествено.
Грешките си в него гузно крихме.
Но признай си, че не беше лесно,
докато отново се открихме.
.................................................
Ти ми шепнеш нещо твое, мило
и посред нощ търсим пеперуди. ...