Младият поет


Макар и хората презрял,
той продължи да ги обича.
Познал света - о, опознал и
болка, суета и
мъка,
той своя устрем не възспря.
Пред себе си съзря, съзря
красивата картина
и вместо мълком да застине,
пое по новия си път,
където чака го, но вече нов,
Светът.


Не може вече да възпира
на музата ромона тих -
излага ясно свойта мисъл
и търсейки в живота смисъл,
той изнамери своя стих.

Красиво е и страшно - да,
но там единствено усеща
и яснота, и простота -
неща, които той харесва.

Измъчван е от болест лоша,
но знае той, че не това -
не тя, изедницата слаба,
а музата, покрита в слава,
е неговата зла съдба.

Ще трябва нея да пребори -
успее ли това да стори,
героят наш ще се роди
за нови, бъдни висоти.

Тогава, нов и прероден,
ще чуе свойта славна песен
и ще намери пътя лесен.


Объркан и озадачен
по пътя колебливо тръгна,
но знаеше - до сетен ден
той щеше да върви напред,
редейки рима след куплет.

Как да се боря - питаше се той -
със демона в душата моя?
Нима аз имам сили свои
духа небесен да надвия
и красотата да открия?

Ще мога ли да разбера
къде ме води моят път
и да успея чрез стиха
да тръгна в правата посока,
а не - към бездната дълбока?

Ще може ли душата моя,
тъй често търсеща покоя,
да види светлината в мрака
и вместо повече да чака
към нея да се устреми,
към нови, светли висоти?

И ако тръгна аз накрая
отново да се колебая,
нима ще имам сили, ум
към светлата страна да тръгна?
Облян във суета и шум
ще чуя музата отново
и ще послушам топлия и глас -
да, ще намеря сили аз!