кумеца (Румен Ченков)
399 1922
Oct 25, 2015, 9:31 AM

Младост 

  Poetry » Other
556 1 8

МЛАДОСТ

 

Бягах срещу вятъра да може
да ме целува, колкото си иска.
Това бе някога, но, мили Боже,
милувката му аз усещах близка.


И в дъжд излизах на разходка,
облечен… с риза разкопчана.
То бе като пътуване във лодка
сред бурните води на океана.

 

Не бе едно и също, но за мене
светът бе просто мислова проекция.
Аз можех битието да променям,
да го мечтая с мъничко корекция.

 

А днес то някак тежко ме притиска
и мачка с непонятната си същност.
А, Боже мой, как много ми се иска 
дъждът и вятърът… и всичко да е същото.
17.10. 2015 г.
Русе

© Румен Ченков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??