Младост луда, младост китна,
рано е, не тръгвай си от мен,
спри за мъничко, за глътка въздух,
че богата пролет си във моя ден.
Искам твоя трепет, чистотата,
съвършенството и волността,
китарния ти устрем, красотата
и душата скитническа на дъжда.
А деня, във който ме напуснеш
и остареят моите крила,
притихнала, с добра повеля,
ще те очаквам в своята душа.