Mar 26, 2015, 9:52 PM

младостта си тръгна неусетно 

  Poetry » Phylosophy
780 1 16
Младостта си тръгна неусетно,
без да каже сбогом, мълчешком,
свежестта в лицето ми отвлече,
като крадла от ограбен дом.
Залиняха тъмните къдрици,
тъжен сняг в косите заваля
и в гласа ми пролетните птици,
първата вихрушка разпиля.
Не остана в устните надежда
за усмивки с перлен аромат,
болката в очите се оглежда,
в тях с тревога чувствата гнездят. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??