Младостта си тръгна неусетно,
без да каже сбогом, мълчешком,
свежестта в лицето ми отвлече,
като крадла от ограбен дом.
Залиняха тъмните къдрици,
тъжен сняг в косите заваля
и в гласа ми пролетните птици,
първата вихрушка разпиля.
Не остана в устните надежда
за усмивки с перлен аромат,
болката в очите се оглежда,
в тях с тревога чувствата гнездят. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up