Много е кратък един живот,
за да успеем да се разминем.
Не е вечна,
нито последна тази любов,
само вградена среща във стихове.
Всичко върви,
продължава нататък.
Всичко тече. Всичко се сбъдва.
Не обичам шума на празни понятия.
Нищо и никъде не се свършва.
Тя, вселената, за човека е думи.
А той обича да празнослови.
Любовта не е била нищо друго,
освен комисческа катастрофа.
В нашия случай като по чудо,
не ни е погубило времето.
По-добре да не се преструваме,
че сме единствени оцелели.
Има толкова много възможности
да избягаш далеч от себе си.
Няма такава - последна любов.
Любовите са вселенски срещи.
А разделите - разминавания
на взаимност. По разногласия.
Твърде много човешки представи
се преплитат в пространството.
И се превръщат във думи -
разстояния в близостта ни.
Оглушаваме от шума им
и не чуваме любовта си...
© Бистра Малинова All rights reserved.
И нашата среща е вселенска