Много малко остава на светът да се скрие
под юргана от пух и лъчисто бял сняг.
През комините вятър по вампирски да вие
и денят да е колкото къшейче хляб.
Много малко остава на нощта да е в черно
и в мистерии тъжна Луна да сияе .
Да блести сутрин рано небето до сребърно
в козирката на времето, почти до безкрая.
Много малко остава студът да си свие
две гнезда във очи, ослепени от лято.
Месец май в джоб на дънки надежда да скрие.
Да сънува как тича в житОто от злато. ...