Виждаш, че съм плакала, нали?
Виждаш, че душата ми се стяга.
Виждаш в очите ми сълзи...
Понякога и щастието страда.
Понякога се сбъдват две мечти,
но в различните посоки се изгубват.
После цял живот се търсят, но уви -
изгубили се пътят, трудно се открива.
И ний така се влюбихме с теб.
Сбъднахме се някак си красиво.
Но в уморения и скучен ден,
ти направи другата щастлива.
Ти и сбъдна вечната мечта,
ти зениците и радостно отвори.
Моите поля ги с роса
и остави ме с живота да се боря.
А аз се  борих. И го победих.
Но през никоя от моите победи,
аз не спярх дори за миг да обичам само тебе.
Вярвай ми, че много преживях!
Вярвай ми, че с другите се срещнах!
Вярвай ми и  знай, че не успях,
да се влюбя истински, тъй както в тебе.
Тъй както те обичам аз, друг в света едва ли е обичал...
Зная, ще се срещнем пак с една любов, която не отричам.
С една любов, от която ме боля,
която ме накра да се боря.
И сред победите ми досега ,
само с нея не можах да се преборя.