Всеки път, когато ме убиваше,
търсех малка пролука към живите.
Толкова студено бе... попиващо.
Много пъти преживявах зимите.
Трудно се заспиваше от вятъра,
ледено пронизващ дробовете ми.
Палех си свещиците на вярата...
Много пъти гаснеха в сърцето ми.
Стисната до болка във юмруците,
мачках слепотата си премръзнала.
Ехото разхвърляше я в звуците.
Много пъти гонех я до ъгъла. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up