Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
Feb 7, 2008, 9:10 AM

Много шум за нещо 

  Poetry » Humour
627 0 8
Чувайте, комшии и комшийки мили,
извиквам ви всички на изпроводяк,
вие, дето у дома по-често сте били
и вие, дето не сте ми идвали на крак.
Ще заминавам утре вечер за града,
щото младите пратиха хабер - знак,
пък аз нали не мога да не се отзова,
ще гледам внуците малки, няма как.
Оказа се там - имали голям проблем -
не им достигали места в градините.
Детегледачка ще съм, то не е за мен,
щото отдавна ги навъртях годините.
Ала няма що да сторя, ще помагам,
снахата иска да ги гледам по книга -
доктор Спок, каза, в чантата да слагам.
Ей на, точно тука акълът ми ни стига.
Кой значи е този доктор Спок, кажете?
Такъв човек не знам в селото ни аз,
дето се вика, добре познавам мъжете.
Изучила съм ги и в профил и в анфас.
Един не съм пропуснала покрай мен
да мине, без до дъно да го разгадая...
Ни момък, ни дядо, ни женен, ни ерген.
Отвътре тъй ми идва, пък не мога трая.
Ами нямаме доктор, фелдшер даже няма,
ни Спок, ни Смок, ни какъвто там да е.
Ако разбирате в каква каша съм голяма,
помагайте със съвети, щото няма време.
Той щом е доктор, ще си носи ли илачи?
Но стига приказки, сега нали гоня срок.
Автобусът за града тръгва в осем, значи
ще ви чакам, доведете ми го този Спок.

В очакване оставам.
баба Ана.

(цикъл "Похортували си баби млади")

07.02.2008г

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??