lorsa (Лора Димитрова)
96 385
Dec 17, 2009, 9:36 AM

Много ясно. 

  Poetry » Love
841 0 9

Опънах си последното платнище
насрещу вятъра му. Непопътния.
Пресметливо стъкнах си огнище
и сама си построих каютата.
Пресмятах да ме види върху мачтата:
разперила ръце като разпятие
как запявам някак по русалскому
и… му пускам котва във обятията.
Корабът ли? Де да знам… удобен.
Дори не беше кораб, ами лодка,
коритце, салче… (Малко, ама сгодно.)
Важно бе да стигнем хоризонта!
Смятах, че съм луда… И обичах го
до необузданост и копнежност!
Смятах, че сме сляни в мелодичност;
сметки - много… (Цифри в безнадеждност.)
Обичах го! И СМЯТАХ до опъване
на платнище срещу вятър щукнал…

 

(Съдба.)
И, много ясно, че потънахме.
Кръчмарят ми от месеци бил пукнал.

© Лора Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??