Ядосах се за сетен път,
Че истината някъде се скри
на показ се показа грешната ми плът
и греховете, чак душата ме боли.
Но, дали са грехове, кой може да ми каже
Кой определя- грешен си, не си?
Дали пък тоз безгрешник не ще откаже
Да хвърли камък зад гърба си, без да се вбеси.
Дали душата му ще е спокойна
Ако посочи някого с пръст
Да каже дума непристойна
И пред всички да ми сложи кръст.
Да, истината понякога е многолика
подменяна, потулвана и бита.
в повечето случаи е скрита
с тонове лъжа покрита.
Затуй не искам никога, дори веднъж
Да влача миналото като кръст
да казвам неистини надлъж
да соча някого с пръст.
А искам душата ми да е спокойна
да гледам хората в очите
да лягам вечер с мисъл чиста и достойна
да срещам сутрин с достойнство на слънцето лъчите.
© Hristo Hristov All rights reserved.