Многопластов

fam (Нели)
63 60

Nov 15, 2007, 9:01 PM

Poetry » Other

1168 0 4

Стоп! Животът е безсмислен

от нещо, от някой на шега измислен.

Спри! Знаеш, нали,

безмислени сме и аз, и ти.

Недей! Не взимай на сериозно

тази нелепа шега, това послание грозно.

Почакай ме! Имам още няколко думи,

пък после проклинай и разтягай „локуми".

Моля те! Не играй поредна сцена.

Ти и аз сме прашинка от великата Вселена.

Виж! Виж се, виж ме и виж всички тях.

Нима да крадат малкото кислород не е грях.

Моля те! Спести ми емоциите си отиграни,

когато истинските са на сигурно прибрани.

Нека! Болката е неизбежна, когато

опитваме се да направим истински нещата.

Заедно! В бъдеще, което не съществува.

Не се затормозявай, стига хитрува.

Да вървим! За където си тръгнал.

От Там, дето още никой не се е върнал.

Това е опит за поне "двуслойно" стихче..надявам се да е разбираемо.

Please sign in with your account so you can comment and vote.