Не съм ти дал аз всичко,
даже мъничко не съм.
Не съм бил свиден, ни приличен,
не съм бил горд, аз никога не съм.
Не бях и честен, нито отзивчив,
напротив бях ти грешен и винаги крив.
Ала във вторник сутринта щом станах,
нещичко различно аз видях.
Та ти се беше изпарила. Изкрещях!
Леглото беше празно. Сърцето ми и то.
А утрото ми стана тъй омразно,
както първото есенно листо. ...