Mar 11, 2022, 9:49 PM  

Множеството самота 

  Poetry
392 11 6
Вретеното на залеза проскърцва
и нишката на мойрите изтича
през изтънели пръсти в хоризонта.
Притихват сенките със издължени шии -
жирафи на несбъднати надежди.
Небето свъсва медните си вежди.
...На изгрева повярвал, един последен лъч
намерил тайнствен дом остава...
И ражда се в очите тъмнина.
Защото всяка светлина
е призракът на самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Random works
: ??:??