Тази рана си плаче за сол…
- Поседни, свато, на този стол.
Е, оно, и бастуна с тебе си ходи…
- Не, няма я внучката тука,
с лаптопа си „гони“ Фейсбука.
Казваш, в мрежата се запознали.
Харесали се и… готово,
без на живо да си кажат макар слово.
- Ааа, внукът ти къде е?
Аха, „Туитъра“ на бял кон го вее!
Не ме питай що ще правим с нашите млади,
ние се срещахме по мегдани, ливади.
- Дебнехме коя ще да ни менче разлее...
- Ох, Свато, а па и кой момък хубавее!
Казвам ти - за сол раната плачеее.
Ето, ида, сега сервирам кафето.
- Но пò други синовете ни бяха,
с дъщерите по дискотеки лудяха.
Сговорни бяха в ония години,
знаеха жест да направят.
И с дума чаровна да ги омаят.
Сега се пулят срещу Фейсбука,
а сватовството наше... на боклука.
Прощавай, свате, да стана не мога,
заболя ме и десната нога.
Постой, свато, бастуна подавам,
уф, че аз да се не сецна много внимавам...
© Мери Попинз All rights reserved.