“Ето ме тук накрая и все още”.
Росарио КАСТЕЯНОС, “Парабола на изменчивата”
На дните ми по незатворената крива
и моят хвърлен камък стръмно слиза
натам, където времето се срива –
не по-надолу, просто все по-близо
до точката, наречена начало,
на чийто гръб “финал” навярно пише.
(Така се движи всяко твърдо тяло
и коментарът е съвсем излишен.)
По-важно е, че вече съм накрая –
в часа на низходящото движение, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up